Детското социално и психическо развитие
В Детската Психология психичното развитие на малкото дете се разглежда като един изключително сложен, предимно социален процес: развитието на отделното дете се извършва в конкретни социални условия под влияние на определени конкретни обществени взаимодействия. Развитието на представите, мисленето, въображението, интересите, говора, както и развитието на различните способности на детето се извършват под влиянието на конкретните условия, при които живее и под влияние на възпитанието и обучението, което получава.
Психичното развитие служи за основа при определяне на така наречената периодизация на детството. В процеса на израстването на детето, на всеки определен етап се установява дадена основна водеща функционална и социална дейност, чрез която детето най-бързо, лесно и прогресивно се обвързва с околния свят и се развива. Фрагментирането на психичното развитие на отделни етапи е естествено и необходимо за по-доброто разбиране и осмисляне на цялостния процес на личностно изграждане.
Естествено, е невъзможно да се поставят някакви строго определени граници между отделните различни периоди, понеже психичното развитие се реализира като непрекъснат процес: една характеристика възниква на определен етап, търпи определени промени, развитие и постепенно отстъпва място на нова такава, като края на едната водеща характеристика се презастъпва с началото на другата.
Основните етапи в развитието на детето, както са представени в съвременната периодизация, се определят въз основа на особеностите в развитието на индивидуалната централна нервна система и преобладаващият тип дейност, чрез която детето се свързва най-лесно със заобикалящият го свят.
Тези етапи най- общо са:
1. Вътреутробен период – или периода на развитие на новия плод до самото му раждане;
2. Период на новороденото – започва с момента на отделянето на плода от майката до около третата седмица от живота; Кърмаческа възраст – до около шестият месец;
3. Ранна детска възраст – времето, обхващащо развитието на детето през първата до началото на третата година;
4. Периодът на предучилищна възраст – детето от 3 до 7 годишна възраст; и период на училищната възраст – включва децата от седем до петнадесет годишна възраст. И ако в първия период за растящото хлапе са по-важни детските играчки, то във втория етап социалните контакти надделяват в интересите. Това разбира се зависи от родители, приятели, училищна среда и социална обвивка. Не веднъж сме срещали по-големи деца, обичащи игрите, забавленията в група и играчките, както и обратния случай – малки деца 3-5 годишни, които предпочитат да общуват с възрастни и да се социализират.
Преходът от детство към ранна юношеска зряла възраст е вече тъй нареченият период на юношеството. Възрастовите граници на този етап от развитието, могат да се определят между 11- 13 години до 18 –21 години, като точният времеви период зависи от комплексни и нееднозначни фактори като заобикалящата детето култура, семейство и биологичното развитие.