Малко късче радост

Интересно чувство на радост се надигна у мен, когато се върнах на село и погледнах в градината. Дълго време там имаше разни зарзавати, които просто заемаха мястото. Сега обаче като се върнах там имаше трева, просто трева на не много голямо място 3 на 4 метра, но красота, природа и спокойствие. Толкова ми трябваше чувството за свежест и простота вече ме беше обхванало. Радвах се като дете вътрешно се чувствах свободна и щастлива, това е. За мен това е повече от достатъчно. Да не говорим за децата, които започнаха да се търкалят по полянката и да си скубят от тревата, сигурно всички сме си играли по този начин в ония времена, когато можехме да правим това почти навсякъде. Ура за зеленото и да на природата, отново и отново. Нека всички да станем отново деца и да се радваме и на малкото останало зелено.