Национално самочувствие с БНТ
Спомняте ли си за наградата от 2009 година на генералния директор на БНТ – Уляна Пръмова, по случай 50-годишнината на споменатата национална телевизия. Освен заради юбилея националната телевизия бе наградена и заради множеството си предавания, с които поддържала националното самочувствие на българите и възпитавала у тях нравствени ценности, морални норми, обич към родината и подобни, с които бе изпълнена хвалебствената реч на президента на републиката. Много хубаво беше подготвено всичко и по случай юбилея, що се отнася до почти целодневната програма на националната телевизия на 7 ноември 2009. Много от нас си припомниха любими предавания, “стари муцуни”, любими водещи и герои. Дори нямаше нужда да ни се напомня кой кое предаване е водил, коя песничка е пял, по какви теми е водил предавания и така нататък поради простата причина, че едно време, когато ги даваха тези неща, друга телевизия просто нямаше, и щем – не щем, гледахме всичко. Общо забавление за целокупния български народ. Черешката на тортата се оказа вечерният бляскав концерт, който националната телевизия предаде на живо, за да ни припомни някои от най-запомнящите се и най-обичани български песни от конкурса “Златният Орфей” – къде изпети прекрасно, къде с изложили се изпълнители, старите песни на нов глас разплакаха три поколения българи. Още веднъж националната телевизия можеше да се похвали, че е допринесла за националното ни самочувствие – колко много и колко хубави български песни, освен всичко друго.
Не помня колко пъти нарочно повторих думите “национален”, “национална” или “национални”. Определението, което си дава сама за себе си единствената държавна, но още не обществена телевизия, която претендира да бъде национална. Не мога да се съглася, че това е национална телевизия. Защото една национална ДЪРЖАВНА или ОБЩЕСТВЕНА телевизия някак си не върви да излъчва чуждоезични новини в НАЦИОНАЛЕН ЕФИР. Няма право тази телевизия, обявяваща се за обществена и национална, да излъчва новини на турски език в ефира, предоставен от Българската държава за Българските граждани.
Моите уважения към всички чужди етноси, живеещи на територията на Република България, имат право и на своя телевизия, и на свои новини. НО ЕДВА ЛИ ТОВА ТРЯБВА ДА СТАВА В ЕФИРА НА НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕВИЗИЯ. Какво национално самочувствие ще възпита у моето дете Българската национална телевизия, когато от екрана й, макар и за 10 минути, се говори на чужд език, и то не на какъв да е, а на езика на хората, за които моето дете точно сега учи, че са ни клали 500 години? А през последните 20 се опитват и да ни принудят да ги приемем за управници, мислещи, забележете, за доброто на България?
Не само като майка, като гражданин на българската държава не приемам, че БНТ възпитава по този начин каквито и да било ценности или самочувствие. Защото всичко друго, което БНТ прави, за да възпита у нас и децата ни българско национално самочувствие, национална гордост, нравствени и морални ценности, и което прави всъщност наистина прекрасно, изведнъж губи всякакъв смисъл в момента, в който прозвучи (макар и за 10 минути) чуждата реч в националния ни ефир. Всеки ден, ден след ден.
Безсмислено е да излъчват концерти, да учат на живо как се играе българско хоро, да разказват за българите по света, да ни напомнят колко сме умни, как трябва да се гордеем с историята и постиженията си, с националните си герои и забележителности, как трябва всяко дете да знае “Аз съм българче” наизуст и никога да не забравя корените си… Всичко това е безсмислено, щом една национална телевизия отдавна е на път да изтръгне същите тези корени на българщината, да хвърли на вятъра всичкия труд на народните будители, които, между другото, почетохме – или поне се опитахме – на 1 ноември. Добре че се падна неделя, та да не се опозорим напълно, пускайки турски новини в национален ефир именно в деня на народните будители.
Поздравявам екипа на БНТ за чудесната иначе програма, но нека все пак не забравяме кои сме, откъде сме тръгнали и най-вече – за къде сме се запътили. Станахме европейци, но нека не сме чак толкова “навътре” в Европа-та. Когато ги стигнем по другите показатели, тогава ще му мислим пак за чуждите права. В нашата страна все пак и българите имаме права. Едно от тях е да имаме истински национална телевизия, а не нечия подложка.