Стара планина – стандарт за чудо и приказ

Наскоро някои журналисти проплакаха, че месните храни от стандарт „Стара планина” залежават в складовете и магазините. Поизтънелите джобове на българите оказват влияние на потреблението на качествени продукти и на масата се слага каквото и да е, за да се задоволи енергийния глад на изтерзаните ни организми. Срив на потреблението има и при други продукти, които имат високи производствени цени.

Въведеният набързо по политически, както се оказа причини, стандарт не проработи. А и министърът Мирослав Найденов се забърка в толкова мръсни истории, че дискусията за чистотата на месните продукти е като детска приказка. Строгите проверки на производителите и набеждаването на някои от тях, че слагат соя в стоките си, доведе до отказ на бизнеса да се забърква в имиджови истории. Пазарът си иска евтините нискокачествени продукти, а печалбата там е гарантирана от големия оборот.

Стандартът с име на легендарна планина постепенно бе забравен и сега само някоя промоция кара клиента да посегне към тарелките с кайми, кюфтета или кебапчета със спорното лого и величествено име стандарт „Стара планина“.

Изначално сбърканата концепция за селското ни стопанство не предвещава бърз изход от конфликта между купуваческите възможности и изискванията на здравословното хранене. Докато от зърнопроизводство се печелят милиони, животновъдството чака реда си, а вносът на меса от чужбина продължава. Ефективността на животновъдството не е лесна работа и за фермерите в САЩ – само ферми с над 1000 животни могат да осигурят минимална печалба на собствениците си, и то при идеални условия. Така че стандартите български са преходни смешки. Има достатъчно други причини, от които може човек да се разболее. Така че едва ли му е до найденовия стандарт.

И все пак избягвайте кюфтета и кебапчета по 30 стотинки, каквото и да ви убеждават търговци и търгаши.