Цената на истината

Време беше и този риалити формат да нахлуе с гръм и трясък в и без това пренаселеното от шоута телевизионно пространство. За последния месец от Цената на истината разбрахме доста грозни неща, но още по-лошото е, че лично аз почувствах участниците като своеобразна представителна извадка на цялото ни общество.

Стреснах се.

Осъзнах, че ако тези пошли истории са истините ни, то ние сме мръсен народ – груба, плашеща и унизителна мисъл, за която едва не се намразих. Очевидно народът ни е толкова изпълнен с отчаяние, че или всички мислим единствено за физическото си оцеляване, или използваме шоуто като някакъв извратен начин да накажем близките си за техните прегрешения. Видяхме, че наистина съществуват хора, които за шепа пари са готови да се разделят с най-свидното си.

Примерите са, меко казано, ужасяващи: дъщеря, която мрази родителите си; друга, която желае смъртта им; майка, която пренебрегва децата си и друга, която мърсува с чужди мъже, докато детето й (създадено с помощта на съпруга й „мухльо”), спи в съседната стая; нещастен комплексар, за когото да докаже колко голям мъж е, е по-важно от факта, че уж обича единствено гаджето си; комплексиран “бивш” богаташ, който за пари продаде и жената, и децата си, а на майка си почти докара инфаркт…

Тепърва вероятно предстои да видим и чуем още по-страховити сценарии.

Видяното дотук повдига очевидно важни въпроси: 1) До каква степен сме се изродили като общество и съзнание, за да се наслаждаваме безучастно на чуждите трагедии и вендети? ; 2) Наистина ли сме толкова отчаяни? ; 3) Къде е границата, отвъд която духовното оголване и излагането на показ на кирливите ризи вече преминава от чисто търговски похват в зле режисирано отмъщение? И още, и още въпроси…

Явно някъде по пътя към отдавна лелеяната свобода, демокрация и капитализъм, сме изгубили не само чувството си за мярка и самокритичност, но и елементарните нравствени ценности и етични норми. Не сме обърнали гръб на самосъзнанието си, а сме го погребали дълбоко – под сметките за ток, парно и памперси, под омразата към миналото и различните поколения, под ненавистта към еднаквото, безцветното и стандартното…

Много по-приемлив за мен, като част от гражданското общество, е вариантът с договорките. Страшно ми се иска накрая всичко да излезе нагласено, което не е невъзможно, предвид вече разконспирираните предавания на други телевизии. Който трябва – да вземе парите. Но да ми остане утехата, че се лъжа. Че не сме мръсни, меркантилни и отмъстителни създания. Защото в противен случай напълно сме си „достойни” за живота, който водим сега.

Предаването, показва какъв долен народ сме ако не е нагласено. Аз също се надявам това да е така, защото ако не е – най-добре ще е да си тегля ножа, а не да живея сред народ като тоя!!! Браво за статията!!!

Статията е страхотна, поздравявам автора за зрелостта на коментара и стойнотните изводи, до които, по един или друг начин, са достигнали болшинството от представителите на нацията, даже без да следят това “велико реалити шоу”, един от които съм и самата аз. Нещото, което ми се иска да споделя, е, че бихме могли да причислим това предаване към групата на ” хляб и зрелища” – всички знаем, в кои времена и при какви условия е бил прилаган този принцип.
Бедата е друга – че се намират още зрители, способни да загубят, затрият, хвърлят на вятъра, или както искате го квалифицирайте, от малкото и безценно свободно време, с което разполагаме и което можем да подарим на детето, партньора, на себе си дори, вместо да го губим пред ТV-то, натоварвайки се с пошлите истории на предварително платените /дай Бог/ истории на участниците.
Повярвайте ми, не си срува! Life’s too short…- продължението го знае всеки.