Вирусите – миниатюрните вампири

Всеки е чувал за вампири – истории, разказвани под одеалото в тъмното, четени или гледани по филми; разкази за демонични създания, нито живи, нито мъртви, които ни дебнат в мрака, невидими, коварни, ужасяващи. Когато чуем думата “вампир”, си представяме мъртвобледото лице, дългите зъби, зловещата кръв, процеждаща се от тях. И този образ за нас е достатъчно страшен. Но истината се оказва много по-ужасяваща. Защото те са милиони – невидими, тихи и смъртоносни – истинските вампири – вирусите.

Думата “вирус” означава отрова. Това име му е дадено от руския ботаник Д. И. Ивановски, открил ги чрез експеримент. Той е решил, че не става дума за живо същество, а за токсин, тъй като вирусите явно били по-малки от всяко живо същество – дори от бактериите. Първият изолиран вирус е бил този на заболяване по културно растение – тютюневата мозайка. С откриването на електронния микроскоп вече можем да видим потайните си врагове.

Най-интригуващият и фрапиращ въпрос, свързан с вирусите, е живи ли са те изобщо? Те са неклетъчни форми на живот, което ще рече, че не представляват клетки, не извършват метаболизъм (не дишат, не се хранят и т.н.). Единственото, което ги свързва с живите организми, е наличието на гени и способността им да се размножават. Лошото е, че понеже не произвеждат собствени белтъци, те проникват в клетката и я карат да започне да произвежда вируси с нейните собствени ресурси, докато се изчерпи и умре. Без клетка, в която да паразитират, вирусите дори не изглеждат живи – стават на кристалчета и остават такива, докато не си намерят жертва. Добрата новина е, че с много от тях тялото може да се справи само, ако е здраво, ужасната – че лечение срещу вируси почти няма. Дори за обикновената настинка няма подходящо лечение – има само препарати за потискане на страданието, докато добрият ни стар организъм си свърши работата.
Заблуда е, че антибиотиците влияят върху вирусите. Антибиотиците объркват метаболизма на клетката – бактерия и тя умира. Затова и са толкова незаменими при бактериални инфекции – пневмонии, сифилис, бактериален менингит и др. Но вирусите нямат метаболизъм като живите същества – тези вампири не се страхуват от страшното ни оръжие – антибиотика, защото те не извършват жизнени процеси. Тогава? Нямаме ли шанс?

Най-доброто оръжие срещу малките убийци е дадено от самото ни тяло. Интерферонът е вещество, което клетката, в която е попаднал вирус, бърза да разпрати към съседките си – другите клетки. Тя няма как да се спаси, но нейните последни “съзнателни” действия спасяват другите клетки. Попаднал в здравата клетка, интерферонът защитава нейната ДНК от атаката на вируса, който се мъчи да вкара генетичния си код. По този начин размножаването на вируса е спряно, тъй той не може сам да осигури възпроизвеждането си. Животът е спасен… засега. Но задълго ли?

Явно миниатюрните вампири отново имат последната дума. Те притежават мощно оръжие, характерно за всяка ДНК или РНК. Те могат да мутират. Мутациите са генетични изменения, някои от които представляват плюс за вируса – могат да го направят неоткриваем от организма, където да върши черната си работа. Такъв вечноизменящ се вампир е страшният HIV – вирусът, предизвикващ чумата на ХХ век – СПИН. Кой ще победи във вечната битка между доброто и злото и има ли всъщност добро и зло във вечната битка за живот – това са въпроси, които тепърва трябва да намерят отговор.